Блог

НЕДЕЕСПОСОБЕН/ДЕЕСПОСОБЕН/НЕДЕЕСПОСОБЕН….

В днешно време става все по-обичайно да си говориш/работиш периодично с някой и чак след време да разбереш, че той страда от болест, която е основание за поставянето му под запрещение, пълно или ограничено. Без да си подозирал това.

Разбира се, това не е проблем в повечето случаи. Обаче има коварност, когато този човек реши да продаде имот. Защото от юридическа гледна точка той е дееспособен /не е поставен под запрещение/ и не е проблем да се яви на сделката сам или да упълномощи някой. Нотариуса също като нас вижда лицето за първи път, за 10-20 мин, и няма възможност да прецени човека.

Та се съставя пълномощното, после сделка, малко изчакване -и следва иск от болния. Иск за унищожаване на сделката и връщане на имота. Ищеца обикновено печели делото, защото се доказва, че не е разбирал какво прави, понеже е страдал от определени болести. И си връща имота.

Това въобще не е в интерес на правната сигурност и не защитава лицата, добросъвестно договаряли с формално дееспособно лице.

Защото се получава така, че човек иска да купи имот, проверява за дела, вписвания, даже прави справка дали пълномощното действително е издадено, всичко е наред, но в един момент идва съдия-изпълнител и го изхвърля от жилището. И няма почти никакъв шанс, дори да е бил призован в процеса на унищожаване на сделката и този процес да е бил заведен след покупката. Почти никакъв шанс, да не кажа Категорично никакъв.

Следователно – добросъвестността е без значение.

Всичко това е в резултат на разбирането, залегнало и в ГПК:
„чл.336 (1) Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.”

Може, но не е задължително. С други думи – един човек може десетилетия да страда от психично заболяване, правещо го недееспособен, но понеже никой не си дава труда да сезира съда, то този човек се счита дееспособен, когато реализира сделката и недееспособен в същия този момент на тази сделка, когато сезира съдът с иск за развалянето й.

Недопустимо е. Трябва да бъдат защитени интересите и на недееспособния, и на третите лица.

Предвид това считам, че лица, които са могли да предположат, че човека е недееспособен следва да са ЗАДЪЛЖЕНИ да поискат поставяне под запрещение на този човек.. Тези лица може да са роднини, съпруг, лекари, каквито и да било трети лица, а не само такива, които имат правен интерес от това.

А ако никой не е поискал това и лицето се разпореди с имотите си без да осъзнава какво е направил, то заинтересованите лица трябва да имат право на иск за непозволено увреждане срещу тези, които са могли да поискат поставянето му под запрещение, но не са го направили. Вероятно е по-добре в тези случаи разпореждането с имота да остане валидно – с оглед на правната сигурност и защита интересите на трети добросъвестни лица. Защото в повечето случаи те не само губят имота, но не могат да си възстановят парите, които са дали за него, а са и задължени за разноските в делото за унищожаване на сделката им.

С други думи: най-добросъвестния губи най-много. Недопустимо :)!

0