Решаването на проблема ЛЕКАРСКА ГРЕШКА може да се търси в различни направления. Едно от тях е обезщетяване на пострадалите от такива грешки. Най-бързия начин за това е чрез застраховка, като се предвиди обезщетението да се изплаща в 15-дневния срок, който е предвиден отдавна за другите застраховки. Застрахован следва да е пациента, защото така за него процедурата е по-облекчена, знае пред който да предяви иска, а и е сигурен, че е застрахован. При тази застраховка застрахователното обезщетение се изплаща при настъпили средна, тежка телесна повреда или смърт след постъпване на лечение или следствие действие и бездействие на лекар в резултат на което лицето не е постъпило на лечение. Тук се включва и бездействие на личен или друг лекар, към който лицето се е обърнало за помощ, като са обхванати и случаите на настъпване на средна телесна повреда от лека, тежка от средна, смърт от тежка.
Държавата следва да определи клаузите на договора за този вид застраховка. От изключените рисковете по чл.239 от Кодекса за застраховането да допусне само тези по ал.1; да постанови, че обезщетение се дължи дори ако квалификацията на персонала и оборудването на лечебното заведение са били такива, че уврежданията са били неизбежни; да определи размера на застрахователната премия и минималните размери на застрахователно обезщетение за всяка от вредите: смърт, тежка, средна телесна повреда и да задължи всяка застрахователна компания да сключва този вид застраховки.
Целта е така да се регулира нормативно материята, че застрахователите да могат да предоставят само по-добри условия, но не и по-неблагоприятни, от тези, предвидени в закона.
Ако тези застраховки бъдат въведени, особено като Задължителни, това ще стимулира лекарите да обръщат по-голямо внимание на здравето на пациента, ще намали случаите, когато рискови манипулации се осъществяват без да са задължителни, болниците ще следят за работата и ще прекратяват отношенията си с лекари, често извършващи сериозни грешки и т.н.
дек.
2011