Един отхвърлен законопроект ме накара да се размисля: Какво би станало ако беше приет?
Отговорът е: НИЩО, но трябваше да го има.
Допада ми идеята, но едва ли би проработила пълноценно по следните съображения:
– селата се обезлюдяват, от малкото останали хора все по-малко са младите и още по-малко са тези, които се занимават със земеделие и имат интерес да опазват имуществото по полето. Скоро селото ще стане дом на хора, работещи в 1-2 големи ферми, обработващи землището му. И фермата ще се грижи сама за опазване на имуществото си, няма да има нужда от доброволни формирования.
– в желанието си да защити интересите на ТОПЛОФИКАЦИЯ и другите монополи, както и да създаде самоуправление в блоковете, в това си желание държавата успя да настрои хората един спрямо друг точно в местата, където те трябва да бъдат сплотени – в етажната собственост, в комплексите.
Участник във формированието, визирано в закона, рискува да настрои срещу себе си съседите и да влезе в открит конфликт с тях с всички възможни негативни последици за себе си – БЕЗ каквато и да е защита от държавата. Държава, която нито е създала процедури за бързо и ефективно правораздаване, нито за защита на гражданите, които съдействат за това правораздаването.
Просто е немислимо жители на ЛЮЛИН и НАДЕЖДА да опитат да се противопоставят на доста от съседите си, които са част от организираната престъпност и се занимават с наркотрафик, кражби и т.н.
Разбира се, аргументите на МВР срещу законопроекта са несериозни и не могат да бъдат основание за отхвърляне на идеята – ако тя имаше шанс да сработи в живота ни. Становището на МВР е визирано в доклада на Комисията по правни въпроси.
Като заключение – аз мисля, че НС трябва да анализира проблемите, които не дават възможност за прилагане на закона и да се опита да ги разреши. След което да даде ход и на закона.
Защото реда, спокойствието, уюта в населените места се създава от живота там, от хората, а полицията не може да бъде винаги навсякъде, нито е желателно.
февр.
2012