В опита си да намалят полицейското насилие МВР са изготвили проект за изменение на Закона за МВР, с който практически само усложняват работата на служителите си, създават неяснота сред хората и следователно се пораждат предпоставки за дълги съдебни процеси с неясен край и за полицията, и за гражданите. Много неясен – защото в проекта се въвеждат нови понятия БЕЗ да се дава обяснението им, без да се формулира какво включват и изключват те. И по необходимост -това трябва да го направи съдът. След години, след средства и нерви. Крайно нежелателно следствие, травмиращо всяка от страните, като всеки съдебен процес.
„Вторият акцент на промените в закона отчита наложителния императив от въвеждането на стандарта „абсолютна необходимост” при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи.
….
По-конкретно стандартът „абсолютна необходимост” намира приложение в предлаганите промени на текстовете на чл. 72, чл. 73 и чл. 74 (както и в новия чл. 74а) от Закона за МВР, които могат да бъдат систематизирани така:
а) въвеждане на задължение за полицейските органи да вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени физическата сила и помощните средства;
б) забрана за използване на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, освен ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго (идентична забрана се въвежда и относно употребата на оръжие в този случай);”
Категорично общи формулировки, без никаква конкретика, подходящи за Конституция, но не и за документ, който следва да дава практически насоки, яснота за всеки акт в реална, житейска ситуация.
1. Примерно – полицията е задължена да вземе „всички мерки за опазване” здравето на лицата, срещу които използва физическа сила. Но хората са различни, боледуват от различни болести, приложена физическа сила има съвсем различен ефект върху всяко лице. Полицая не може да знае конкретното състояние на всеки и съответно – е длъжен да използва физ.сила, която винаги и спрямо всеки Не довежда до увреждане на здравето.
Обаче – никъде закона не казва каква е тя, а полицая не е лекар и не може да я конкретизира. И за да спази закона, а е Длъжен да го спази – той трябва да не използва Никаква сила.
Защото представете си – удари шамар или лек удар с крак и човека падне, удари главата си в камък и умре. Паднал е, защото поради болест имал проблеми с вестибуларния апарат или с конкрола върху мускулите си, или психически проблеми били налице и той не можел да се владее при уплах, стрес и т.н.
2. Забранява се използването „на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, освен ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго”
Няма дефиниция на „ненасилствено”, а като се има предвид, че вариантите за „насилствено” са различни, често субективно определяеми в зависимост от човека спрямо когото се упражнява конкретното поведение, то става сложно. Дори баналната псувня се възприема като обичайно и ненасилствено поведение от един и като крайно укоримо и травмиращо поведение от друг.
А това е най-елементарния случай.
Освен това обаче полицая трябва да преценява и дали лицето, което задържа представлява опасност за другиго. Но дори болшинството от убийците умъртвяват веднъж в живота си, не е редовно това тяхно поведение. Значи – не е сигурно, че този, който е убил, разчленил, изгорил някой, не е сигурно, че той представлява опасност за друг, не е сигурно, че пак би извършил това деяние.
Да не говорим за практиката на някои съдилища за крайно широкото тълкуване на „опасност за другиго” при взимане на мерки на неотклонение.
Следователно – за да има яснота трябва да се създадат дефиниции на понятията, които да са ясни, недвусмислени, обхващащи всички случаи – и да са практически приложими, особено в стресовата обстановка на задържане на лице, когато всичко става бързо, а изненадите и неочакваностите са още по-бързи.
Следователно – създадения закон налага създаването на друг закон, който вероятно ще наложи създаването на друг закон и т.н. ако и втория закон е като сега предлагания.
Може би силовата подготовка на служителите на МВР- е ключова.
Всъщност – тя е основния „закон”, на който те трябва да бъдат обучени. Полицая трябва да умее да задържа като използва техники, които Не нараняват, но неутрализират ефективно. Ако не е способен на това – той няма да може да изпълни разпоредбите на настоящия проект, както не изпълнява и действащия закон.
В заключение – предлагания проект не следва да се приема в този му вид. Разбира се – той може да се ползва като начало на дискусия по проблемите.
февр.
2012