Блог

В съда вече няколко пъти се убеждавам, че една законова несправедливост се прилага като допълнителен сериозен удар срещу човек, имал съзнанието да спазва закона. Става дума за разпоредбата на чл. 47 ал.6 ГПК според която ако ответника е неоткриваем, то „ съдът …. назначава особен представител на разноски на ищеца.”

Изправна страна по договор е предала пари или вещи, неизправната ги е взела – и изчезнала с тях. Кредитора чака, звъни, търси, но в един момент давността почти изтича и той е принуден да заведе дело. Принуден, защото ако не го направи, то губи всичко. При опита за призоваване, че установява, че ответника длъжник не живее на никой известен адрес и тогава се прилага чл.47 ал.6.

Проблема е в разноските за този особен представител и работата, която върши за тях. Хонорара се определя както този на адвокатите и:
При иск за
5001лв. той е 450 лв. а при
100 000 лв. е 2 450лв.
Ищеца е длъжен да внесе сумата по сметка на съда, а ако не го направи делото се прекратява.

За този хонорар особения представител се явява на дело БЕЗ да знае каквото и да било за отношенията между страните и действа само по доказателствата, представени от ищеца. Защото няма връзка с ответника поради неоткриваемостта му.Оказва се, че положението му е същото като на съдията, който също съставя становището си само на представеното от ищеца.

Защо обаче е нужен особения представител в случая? Да дава акъл на съдията ли, защото знае повече от него ? Очевидно е недопустимо това.

Да води свидетели, да представя документи? Невъзможно е – няма контакт с ответника, не знае нищо за отношенията на страните и дали въобще е имало договор и как се е сключил той и т.н.

Идеята с назначаването му е – ответника да има някаква защита. Но той се крие: не обявява официално адреса, на който пребивава, не търси ищеца да изпълни и т.н.

Случая на чл. 47 ал.6 ГПК съществено се различава от другите, в които пак се назначава служебно адвокат, защото тогава лицето присъства, участва в процеса и дава на адвоката информация, която само той да знае за отношенията си с ищеца, със свидетелите и т.н. При 47 ал.6 това е невъзможно.

Затова за мен е Необяснимо присъствието на особен представител в този случай.

Да не говорим, че той също боледува, ангажиран е на други дела и въобще: става причина за отлагане на делото.

Та в крайна сметка закона повелява: ако си изправна страна по договор и искаш съдът да те признае за такъв и да осъди ответника да ти върне парите, но той се крие, ако искаш това и иска ти е за 100 000 лв, то ти трябва да си приготвиш
4 000 /държавна такса/+ 2 450 + 2 х 2 450 /минимален х-р за наетия от теб адвокат/ = 11 350 лв.
При иск за 5000лв. разноските са 1550лв.

Това са разноските за една инстанция и са над 10% от иска. За една инстанция,без допълнителните, които са неизбежни, но сравнено с основната сума не са толкова съществени. Възможно е да има още 2 инстанции. А след решението стартира изпълнителния процес и следващ етап бюрокрация и разноски.

Факт е, че държавата не е създала ефективни механизми с които да принуди осъдена страна да изпълни съдебно решение. Практически тя задължава изправния, коректния да губи още и още само за да получи една хартийка с текст ПРАВ СИ.

Не е справедливо, очевидно не е справедливо и държавата го знае и признава понякога. Затова е още по-некоректно и в разрез с изскванията за правораздаването да натоварва спазващия закона – да плаща още суми.

Затова държавата следва да поеме разноските за особения представител или да го заличи от участие в процеса. Най-добре да го заличи.