Новия ГПК /в сила от 01.03.2008г./ беше създаден с идеята да се ускори гражданското правораздаване. За жалост нищо такова не се случи, особено по делата, разглеждани по общия ред на първа инстанция. Нещо повече: с течение на времето съдопроизводството по тези дела се възвърна към старата процедура, макар и с различна терминология.
Особено фрапиращ е проблема, когато съдът разглежда дела, за които няма никакви доказателства за основателността на иска или за оборване на изтекла давност, на която се позовава ищеца. И понеже ответника следва да се защити, а е необходимо да се приложи и принципа на процесуална икономия, то съдът изисква и ответника да представя доказателства срещу Евентуалните доказателствата на ищеца. В крайна сметка се оказва, че ищеца не представя никакви доказателства, защото ако имаше щеше да ги е представил още с исковата молба. И иска се отхвърля, но с цената на изгубено време; с цената на разноските, които ответника е бил принуден да направи; с цената на напълно излишни разпити на свидетели и вещи лица; с цената на маса документи изискани и представени от къде ли не; с цената на ценен труд на магистрата, който и без това е затрупан с работа.
Но съдията е безпомощен – ГПК го задължава да прави това, което прави. Затова са необходими промени. Съдът следва да следи за представянето на доказателства, обосноваващи иска. Ако такива не са приложени с исковата молба или не са оборени доказателствата в отговора на ответника, то съдът е длъжен да постанови неприсъствено решение без спазване на изискванията на чл.238. Не определение за прекратяване, а неприсъствено решение за да разполага ищеца с по-дългия срок на чл.240 ал.2 и ал.3 /ако наистина има възможност да събере доказателства за основателността на иска си/. Следва двустранната размяна на книжа по търговските спорове да се приложи и в производствата по общия ред, тъй като това улеснява и страните, и магистратите. Затова предлагам следните промени в ГПК:
Към чл.239 ал.1 се добавя т.3 с текст:
“Aко ищецът не е представил достатъчно доказателства за основателността на своя иск и за липсата на изтекла давност, то съдът постановява неприсъствено решение, с което отхвърля иска. Такова решение се постановява и ако ищеца не опровергае в срок представените по отговора на исковата молба възражения и подкрепящите ги доказателства. В случая чл.238 не се прилага.”
Чл.127 ал.1се добавя нова т.4а
„Доказателства за основателността на иска и за липсата на изтекла давност.”
Чл.129 ал.3 след „се връща” се добавя „а в случаите на чл.127 ал.1 т.4а се постановява неприсъствено решение по чл. 239 а.1 т.3”
Създава се чл. 133а:
„След отговора се прилагат чл.372 и чл.373 ГПК.”
мар.
2012