Блог

Безспорно призоваването е един от най-сериозните проблеми на нашето правораздаване. И трудно решим.

Процедурите са добре разяснени, но при прилагането им съществува голям и неизбежен риск от фатални грешки, за които обаче е почти невъзможно да се търси вина от когото и да било. И си остават за сметка на губещия от тях.

Защото да, в офиса има почти денонощно хора, но е Невъзможно да се докаже, че те отварят на всеки, който е позвънил и следователно не може да се докаже, че призовкаря не е идвал и не е донасял призовка.

А ако е идвал и не е имал достъп до лице или до пощенска кутия и той е залепил съобщение на външната врата, то е напълно възможно след 2 мин. то да е било скъсано от деца, клошар, от всеки човек и адресата на съобщението да не го е прочел. Както е възможно и въобще да не е било залепвано, но това също е недоказуемо.

Да не говорим, че призовкаря трябва да предаде документите на определено лице, но няма нито право, нито възможност да се увери в самоличността на този, който взима призовката. Той няма право да изисква документ за самоличност, нито да проверява неговата автентичност. И се разчита на добросъвестността на лицето, което му е отворило: че действително е адресата на призовката, или че му е син, или че адресата никога не е живял тук и т.н. Ще излъже/няма да излъже, Ще излъже/няма да излъже….:))))

Това се получава и когато призовката се връчва по пощата или с куриер.

Тези проблеми могат да доведат до сериозни вредни последици, особено ако лицето не знае, че е заведено дело. Защото ако вече е научило, то може да проверява редовно в деловодството за развитието на процеса, да ангажира адвокат с това, да посочи за съдебен адрес неговата кантора и т.н. Има възможност да не допусне вреди от евентуални проблеми с призоваване.

Когато обаче не знае за дело, то възможностите за защита са твърде слаби.

Начините за оптимизиране на процеса на призоваване са малко. Една от тях е развитие на нормата на чл.42 ал.4 ГПК постановяваща,че „На страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес.”

Възможно е да се създаде регистър на лицата, които са съгласни да бъдат призовавани по този начин, ел.адреси да са вписани в него и при необходимост от призоваване първо да се прави справка в регистъра и ако адресата е в него, то да се призовава по този начин.

Следва да се отчете и практиката, че понякога с дни нямаме достъп до електронната си поща, или сме в командировка, или в отпуска и затова е задължително срока за призоваване в този случай да започва да тече поне 15-20 дни след постъпването на съобщението в информационната система. Така ще има равноспоставеност и с призоваването по обичайния начин, при което призовкаря има един месец да намери лицето, съответно може да го изчака да се върне от 2-седмична отпуска /примерно/ и тогава да му връчи книжата и т.н.

Но това е в бъдещето. Към днешна дата аз бих посъветвал всеки да проверява веднъж на 1-2 месеца в регистрите на Районен, Окръжен, Административен съд дали няма заведено дело срещу него. Малко безумно звучи, но това е положението.

Не може да се разчита на нормата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК, която дава възможност да се отмени решение при нарушена процедура по призоваване. Трудно се постига успех в такова производство и затова само в най-краен случай може да се ползва то.