В правото има два принципа на поведение:
„Разрешено е всичко, което не е изрично забранено” и
„Забранено е всичко, което не е изрично разрешено”.
Приема се, че в демократичната държава се прилага първия принцип: хората са ограничени само до това, което изрично им е забранено. Обаче по неясна логика законодателят е решил, че това е недопустимо за омбудсмана и че той може да прави само това, което изрично му е позволено. А му се позволява малко, почти нищо.
Последните изменения на ЗАКОНА ЗА ОМБУДСМАНА само потвърждават това мое мнение. С тези промени на омбудсмана е разрешено да прави предложения и препоръки до Министерския съвет и Народното събрание, включително за промяна на законите, както и да сезира прокуратурата когато има данни за извършено престъпление от общ характер.
Та това го може всеки човек: институциите имат адреси, ел.поща, на които всеки може да праща каквото иска.
За омбудсмана не е допуснато повече внимание и ангажираност: няма изискване за отговор, за реакция, за промяна в нормативна уредба и т.н. Той е приравнен с обикновения човек.
А не би трябвало, защото при него се идва за защита и съдействие. И действително много хора се обръщат към омбудсмана, имат нужда от него. Доклада за дейността му е показателен
/публикуван е тук/
Законодателя обаче не реагира. Оставя ни с впечатлението, че целта на омбудсмана е просто намаляване на напрежението срещу институциите. Без да има каквато и да било промяна на дейността им, довела до създаване на това напрежение.
Нужна е промяна….
апр.
2012