Блог

ГРЕШНИТЕ ПРОМЕНИ

Интервю с Г.Тонева, зам.главен прокурор ме накара да се замисля върху проблемите на децата.

За мен не съществува дете-престъпник, независимо какво деяние е извършено. Престъпно е поведението на възрастните, довело до случилото се. Затова съм против разпита на непълнолетния в качеството му на обвиняем или подсъдим. Работата с детето следва да е извънсъдебна и без намеса на полиция. Психология и педагогика, психология и педагогика и само психология и педагогика.

До голяма степен такава следва да е работата и с възрастните, довели до това състояние детето. Защото не знам някой педофил да се е поправил след съдебен процес и известен престой в затвор. Не знам и такива родителите, които с насилие, тормоз или незаинтересованост са довели до проблемите на наследника. Наказанието не възпитава. Така е и по дефиниция.

КАТЕГОРИЧНО съм против разпита на дете в качеството му на свидетел. Това е процедура, далеч по-опасна за него от разпита му като обвиняем. Защото детето не разбира последиците за себе си. Не знае, че ако показанията му са насочени към определено лице – родител или друг, то то ще предизвика атака срещу себе си, деянието му ще създаде враждебно отношение, което няма да се промени никога и винаги може да ескалира в ефективни действия с необратими последици. БЕЗ защита от когото и да било.

Затова готвените промени, включително специалните стаи – са изключително в интерес на магистратите и държавата, облекчават работата им при взимане на показания и успешно приключване на съдебните производства.

За жалост – те май са във Вреда на детето. Получава се така, че в опита да се помогне: се наврежда. Не е съзнателно. Приемам, че е от неразбиране на проблема.  Но това не променя резултата. За жалост.

0