Блог

Едно интересно изследване на ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО, за което ни информира DW. Част от  изводите на института подкрепям, с други не мога да се съглася.

     1. Установено е,че едва 16% от българите имаме доверие в съдилищата и са големи недоверието и подозренията в корупция. Според института „Несъмнено основна роля за това играят скандалите с и между магистратите, защото пак за последните 5 години едва 7 на сто от пълнолетните българи са имали някакво вземане-даване със следствие или съд.

  Не мисля така, скандали има навсякъде. Основна роля играят актовете на магистратите – пускането под гаранция на всеизвестни мошеници и мафиоти, оправдаването им, отлагането на процесите, одобрените споразумения със смешно малки наказания…. Почти всеки ден излиза информация за подобен акт на системата.

   2. ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО твърди,че правосъдието ни Не е скъпо. Аргументира се с таксите от по 10 и 50лв. за административни дела, с възможността от освобождаване от държавни такси и разноски и се излага извода,че  „4% държавна такса…е пречка само за големите фирми, които водят дела с голям материален интерес.”

   Според мен има ярък дисбаланс между различните такси. Както 10лв. е твърде малка, така и 4% е доста голяма такса, особено като знаем,че това е такса само за една инстанция и че в нея не се включват разноските за експертизи, адвокатски хонорар и т.н. От водене на дела с голям материален интерес не е застрахован никой, особено хората, които имат имоти. От друга страна-процедурата за освобождаване от държавна такса е приложима при много малък брой хора, защото изискванията й са много сериозни,а една и съща държавна такса се изисква и от бедния, и от средно богатия, и от най-богатия българин. Несправедлива е тежестта й към различна за различните хора.

     3.Установено е,че собствените приходи на съдебната система са ниски, едва 27% от бюджета й за 2011г. и че през един съд /СРС/ минават 1/5 от всички дела в страната /за тази инстанция/ като останалите 112 районни съдилища не са натоварени. Очевидно няма как бюджета да е достатъчен след като се налага да се издържат 112 съдилища, които не носят никакви приходи и вероятно не могат да покрият и 1% от разходите си за заплати, консумативи и т.н. Следва да се има предвид,че в района на СРС живее почти 1/3 от населението на страната, а районите на другите районни съдилища са слабо населени, но големи по площ и не можем да ги оставим без тази институция.

    4. Института е достигнал до извода,че „Единствено заплатите на българските магистрати мерят ръст със средноевропейското равнище, а в относително изражение дори сериозно го надвишават. Това обаче по никакъв начин не се е отразило на общото усещане за корупция в съдебната система – независимо от очакванията, че големите заплати ще я свият до някакво поносимо равнище.”
Напълно логичен извод, който подкрепям. Размера на заплатата не оказва влияние върху склонността на едно лице да се корумпира. Подкупният винаги е готов да получи нов подкуп, особено когато това е лесно, трудно доказуемо и още по-трудно наказуемо , както е сега в България.

   5. Установено е,че „96-97% от делата в страната завършват с осъдителни присъди”.

    Сам по себе си този факт не води до никакъв извод,защото не се знае колко досъдебни производства са образувани, какъв процент от тях е влязъл в съда, какъв размер наказания има за конкретните престъпления. Аз познавам човек, осъден на 1г. лишаване от свобода за обикновена кражба на телефон за 200лв. А има осъдени с условни присъди за далеч по-сериозни деяния. Има и дела, приключили с НЕВИНЕН по обвинения в много сериозни престъпления на отговорни лица в държавата, включително министри.

  6.Напълно съм съгласен с ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО, когато твърдят,че  „наложеният от Брюксел мониторинг с евфемистичното название „Механизъм за сътрудничество и контрол” не е повлиял за съществено подобряване на ситуацията, сочат изводите от анализа на „Отворено общество”. Действието на този механизъм се разглежда от наблюдателите като първостепенен фактор за напредъка на реформите в съдебната система и МВР през последните пет години. Той обаче не може да компенсира вътрешното бездействие и безразличие на управляващите…”

   Да, управляващите бездействат. Крайно време е да се промени законодателството и да се възложи отговорността за състоянието на съдебната система на тази система. ВСС следва да носи отговорността за неефективното законодателство, а ръководителите на съответните съдилища и прокуратури-за слабата работа на поверения им съд и на конкретни съдии, ако са могли да забележат слабата им работа и не са реагирали адекватно.

   ВСС следва да е длъжен да изготвя и предлага промени в законодателството. Такива правомощия следва да има ръководството на всеки съд/прокуратура и всеки отделен магистрат.

     Горното се отнася и за службите в МВР. И да има наказания.

   7.По въпроса със слабата натовареност на съдилищата, то може да се помисли за командироване на съдии 1-2 пъти месечно, само за провеждане на съдебните заседания, като книжата се изпращат до постоянната месторабота на съдията. Не е необходимо да се поддържа сграден фонд, защото делото може да се провежда и в стая на кметството, полицията, друга институция. Така отпада нуждата и от допълнителен персонал и т.н.