С времето се променят текстовете на законите, а също и тълкуването им от съда.Към 09.03.2020г. има съдебни решения постановяващи следното:
1. Ако лицето получава трудово възнаграждение и пенсия, всяко от които е по-малко /или равно/ на минималната работна заплата /МРЗ/, то и двете са несеквестируеми.
2. Дохода на лицето не може да падне под МРЗ в резултат на удръжките, независимо какви са те. Примерно ако лицето получава 630 лв. при МРЗ от 610лв. и по правилото на чл.446 ал.1,т.1 трябва да му се удържат 210 лв. /една трета част/, и лицето ще остане с доход от 420лв. /630 – 210/, то му се удържат само 20лв. и лицето остава с доход от 610лв. колкото е МРЗ.
3. Продължава да се прилага практиката, че отпада несеквестируемостта на несеквестируем доход ако остане в банковата сметка повече от един месец. Остане ли повече от един месец вече не е несеквестируем доход.
Текста на спорния чл.446 към днешна дата е следния:
“Чл. 446. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
(2) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.”
Ето и първоначалния текст на статията:
Смисъл на закони и тълкуване на закони, понякога всичко е много объркано. Нещо ти казва, че смисъла е един, но тълкуването налага друг смисъл, коренно различен.
Например нормата на чл.446 ал.1 ГПК гласи следното:
„Чл. 446. (1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно – една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;
2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно – една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;
3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно – една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;
4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно – горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.“
1. Какъв е смисълът на нормата – на длъжника да се остави на разположение пенсия или заплата в размер до МРЗ. Логично – защото МРЗ е минималната сума, която държавата е определила за заплата или пенсия, това е границата, под която оцеляването става проблематично, живота на човек става проблематичен.Следователно сумите в т.1-4 трябва да се считат за дохода на лицето над МРЗ.
Например – ако лицето получава 710 лв. трябва да попадне в т.1 защото МРЗ е 420лв. и 710-420=290 лв. От тези 290 лв. на него трябва да се удържат ¼ по чл.446 ал.1 т.1 ГПК.
2. Каква е практиката обаче – съвсем различна. Практиката налага принудително изпълнение и върху доходи под МРЗ.
Например ако имате 710 лв. доход съдът ще допусне изпълнение върху ½ част /прилагайки т.3/ и ще ви остави с доход от 355 лв.
Ако получавате заплата или пенсия в размер на 480 лв. и съдът ви поставя в т.2 /доход от 300 до 600лв./ затова ви удържа 1/3 част. Но 1/3 от 480 е 160, а 480-160= 320 лв, толкова ще ви остави съда. Това че МРЗ е 420 въобще не интересува магистратите – те ви оставят с доход от 320лв. и толкоз.
3. Нормата на ал.1 съдържа и друга несправедливост.
Както установихме – ако длъжника получава заплата или пенсия в размер на 480 лв. то съдът ще му удържи 160лв. и ще го остави с 320лв. прилагайки т.1.
Но ако длъжника получава над 1200лв. месечно съдът ще му вземе само горницата над 600лв. Ще остави на длъжника 600лв. Така съдът ще приложи т.4.Ако получавате 1000лв. съдът ще вземе 500лв. и ще ви остави 500лв. прилагайки т.3.
Въобще – с увеличаване на дохода съдът оставя повече суми у длъжника, а с намаляване на дохода взима все повече от него, като дори го оставя с доходи под МРЗ.
Това е очевидно несправедливо.
4. Какво предлагам – две неща.
4.1 Или чл.446 ал.1 да се измени и текста да стане следния:
„Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържат само суми от надвишението над МРЗ като:
1. ако надвишението е до 300 лв. месечно – една четвърт част от надвишението, ако длъжника е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;
2. ако надвишението е от 300 до 600 лв. месечно – една трета част от надвишението, ако длъжника е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;
3. ако надвишението е от 600 до 1200 лв. месечно – една втора част от надвишението, ако длъжника е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;
4. ако надвишението е над 1200 лв. месечно – горницата над 600 лв., ако длъжника е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.“
Така ще се спази идеята на законодателя несеквестируемия доход да бъде такъв, върху него няма да има принудително изпълнение, а такова ще се допуска само върху сумите, с които дохода надвишава МРЗ.
4.2. Може чл.446 ал.1 да стане и в следния вид:
„Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия може да се удържа горницата над 600 лв., ако длъжника е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа. Пенсия или възнаграждение за труд в размер до минималната работна заплата са несеквустируеми.“
В този случай всички длъжници ще бъдат поставени при равни условия и по-богатите длъжниците няма да бъдат облагодетелствани. Доход или пенсия до МРЗ ще бъдат несеквестируеми.
Разбира се могат да се намерят и по-добри варианти за промяна на чл.446. Важно е да бъде спазен принципа за несеквестируемост на доход до определена сума и на недопускане на привилегии за хората с по-високи доходи и утежняване положението на тези с много ниски доходи.
В горните случаи размера на дохода съм го съобразявал с ал.2 на чл.446 като от брутната сума се приспаднат данъци и осигурителни вноски.
Твърденията ми за практиката се доказват от еднозначната практика на съда, включително от :
РЕШЕНИЕ № 7328 ОТ 22.10.2013 Г. ПО ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 9433/2013 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШЕНИЕ № 7684 ОТ 18.11.2013 Г. ПО В. ГР. Д. № 14465/2013 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШЕНИЕ № 1332 ОТ 25.02.2014 Г. ПО В. ГР. Д. № 13472/2013 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШЕНИЕ № 18127 ОТ 07.11.2014 Г. ПО В. ГР. Д. № 12098/2014 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
ВАЖНО изменение на закона беше направено в края на 2017г. с въвеждането на чл.446а ГПК, който на практика почти напълно игнорира разпоредбите за несеквестируемост като разпореди, че почти всяка несеквестируема сума може да бъде взета от ЧСИ ако е престояла повече от един месец в банката. Негласно се приема за безспорно, че в този случай длъжника има други доходи, с които да живее.Такова приемане е недопустимо без да се извърши проверка, но законодателят не предвижда такава, а направо позволява взимането на парите.
Затова съвета ми към всички, които получават минимални доходи е – незабавно теглете сумите от банките и в никакъв случай не ги оставяйте в сметките повече от 20-25 дни.
юли
2016