Блог

 

    Развитие на основните норми и принципи за дейността на адвоката в България, с които е длъжен да се съобразява адвоката, обществото, държавата и дори съда. Тях искам да синтезирам в няколко реда.

     Някои приемат, че вероятно първия български адвокат е Георги Сава Раковски – в онези години Турция въвежда фигурата на адвоката, но регламентацията е доволно бедна,повърхностна, неизискваща и затова не заслужава анализ.

    Начало на адвокатурата в България е „ЗАКОНЪ за адвокатите“ от 1888г.  Той за първи път постановява, че: „Адвокати за напредъ могатъ да бъдатъ само лица, които са свършили юридическите науки въ висшето училище или въ някой иностраненъ университетъ“/чл.4/.Въвежда и  клетвата. Някои части от нея са валидни и днес, но основни елементи се променят през годините.Забележете – адвоката се заклева:

” …, че като помня за всичко това ще бъда длъженъ да давамъ ответъ …предъ Бога на страшния неговъ съдъ.“

Основен камък в градежа !

    Безспорно адвоката има доста възможности безнаказано и богато платено да влияе на процеса във всякаква насока – невинен да бъде осъден, виновен да бъде оправдан, дело да се проточва много години  или да приключва бързо и т.н. Възможности, които изкушават; възможности които премахват прегради и задръжки; възможности, които всеки ден ни питат: „Да бъдеш или да не бъдеш.“… Но всеки е смъртен и всеки задължително отива при БОГ. Някъде, където вероятно ще дава отговори за поведението си в живота. Аз се замислям върху това, вероятно с право.

    Закона за адвокатите от  1925 г. въвежда по-конкретни изисквания към поведението: „Адвокатът не може при водене на делата да си служи със средства и похвати, които имат за цел излишното протакане на делото или създаването на неоправдани от гледището на закона спънки за противната страна.“/чл.35/

    Адвоката няма право да създава спънки за противната страна, независимо от интересите на клиента му. МНОГО ВАЖНО изискване. Може обаче да създава спънки на правосъдието ако с тях не протака делото.

   При управлението на Георги Димитров през 1947г. се приема нов ЗАКОН ЗА АДВОКАТИТЕ с големи промени.Изискванията се увеличават:

„Адвокатът не може при водене на делата да си служи със средства и похвати, които имат за цел прикриването или изопачаването на истината, излишното протакане на делата или създаването на неоправдани от гледището на закона спънки за противната страна. Той не трябва да съдействува за да се заобиколи закона.“/чл.41/

    В клетвата се  маха текста за отговорността пред БОГ, но адвоката се заклева „да бъда истински помощник при правораздаването.“ С този закон  приоритет става правораздаването. Вече е недопустимо адвоката  да изопачава и прикрива истината, да съдейства за заобикаляне на закона и т.н.

    Тази регламентация се запазва при следващите два указа за адвокатурата и започва да се променя през 1991г. с първия след-социалистически Закон за адвокатурата.

„При или по повод воденето на дела адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел излишно протакане на делото или създаване на неоправдани пречки за противната страна с оглед изискванията на закона и на адвокатската етика.“/чл.20/

    Въвежда се неопределеното и неясно изискване „с оглед на адвокатската етика“ и изисквания на закона, каквито обаче също не са конкретизирани и често се случва да липсват, или да има противоречиви норми, или двусмислени, или неясни и т.н.

   Клетвата вече задължава адвоката „.да не издавам тайните на своите доверители и подзащитни”. Независимо какви са тайните – може да са престъпления, дори престъпления против човечеството – адвоката няма право да разкрива тези тайни.

    Така започва превръщането на адвоката в машина, в наемна машина. Човек, желаещ да бъде пълноценен адвокат – може да изостави принципи за хуманност, справедливост, трябва да изостави своя БОГ – в служба на нечий частен интерес.

     Това развитие на принципите продължава и в сега действащия  Закон за адвокатурата от 2004г:

„(2)Адвокатът …. е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин.

(4) При или по повод воденето на дела адвокатът …. не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани пречки от гледна точка на закона и на адвокатската етика.“/чл.40/

   Изискването за не-създаване на пречки е твърде общо, липсва конкретна забрана за създаване на пречки на противната страна, на правосъдието, и т.н.Дори в клетвата има императивност в насока на частния интерес:

„Заклевам се….да защитавам с всички допустими от закона средства правата и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издавам тайните им.“

   Частния интерес на клиента става абсолютен приоритет на адвоката. Да, в клетвата е споменато, че дейността трябва да е в съответствие със законите, но това е мимоходом, между другото, като общоприет текст-клише, който задължително се поставя в подобни закони. Категорично са изтрити  забраните за заобикаляне на закона и за прикриване на истината.

И т.н.

   Защо пиша това – за да видим миналото, настоящето – и да решим какво да е бъдещето. Нормите ще се променят, важно е да знаем в каква насока Искаме да се променят и да почнем да ги променяме, без да оставяме тази промяна в ръцете на други хора или на случайността.