Преди няколко дни узнахме за пореден случай на измама чрез използване на ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО по чл.410 и сл.ГПК и тъй като чета доста неневерни коментари /включително от юристи/ си позволявам да ви представя моя анализ на казуса.
1. Действително всеки съд би издал ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ при представена запис на заповед – чл.417 т.9 ГПК задължава съда да направи това.
2. Обаче тази за тази заповед трябва да се уведоми длъжника и ако той възрази в 2-седмичен срок – изпълнението се спира /чл.420 ал.1/. Не се иска обезпечение, не се искат убедителни писмени доказателства. Просто едно възражение на един ред.
3. Има ли такова възражение ищеца трябва да предяви иск и той да доказва, че наистина има право да получи парите по записа на заповед /чл.422 ГПК/. Ако записа на заповед е фалшив, то ищеца мошеник дори няма да си даде труд да завежда иска, защото знае, че ще загуби делото, а започвайки иска трябва да плати държавна такса, адвокатски хонорари, възнаграждения за вещи лица, трябва да чака 10г. за да приключат трите инстанции на делото и т.н.
Това е същността на процеса накратко. Мошениците се възползват от проблемите с уведомяването. От една страна в работно време хората рядко са си вкъщи, пък и да са, то призовкаря може да каже, че не са били там. Въобще призоваването чрез човек е прекалено несигурна процедура, но засега по-добра няма приета.
Миналата година се поде идеята за имейл на всеки човек, който ще бъде създаден от държавата и на който всеки да получава документи, съобщения, призовки. Така ще се премахне човешкия фактор при призоваването и всеки ще научава нужното дори да е в другия край на света. Разбира се – ще има проблем с някои възрастни хора, но те са малка група, а и имат близки, които да им помогнат с комуникацията с интернет. Хакерите също са проблем, но може да се установи, че са проникнали в пощата и т.н.
Засега по-добро решение на проблема не мисля, че е предлагано. И затова е нужно да се приеме.
февр.
2017