Блог

   Една новина  породи много емоции в юридическите среди. Съдът оправда председателя на Районен съд Раднево, който се е заканил към деловодителката със следните думи:

„Мръсна к****, сега ще сляза долу и ще ти счупя ръцете и краката, ще смачкам теб и майка ти, ще затрия целия ти род до последното семе, ще избия цялото ти семейство, ще отрежа главата ти, ще напълня устата ти с червеи”.

    Няма точна информация в какво престъпление е обвинен магистрата, но най-вероятно става дума за престъпление по чл.144 НК – за закана с убийство. В случая има добра и лоша новина.

Добрата новина е, че този съдия е изгонен от съдебната система. Лошата е, че най-вероятно оправдателната присъда ще бъде потвърдена поради слабост в законодателството.А тази слабост се крие в изискването, което налага обвинението да докаже не само страх у лицето към което е отправена заканата, а страх точно от осъществяване на действията в заканата. Защото нормата на чл.144 НК гласи:

„Чл. 144. (1) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години.“

   Как се доказва този страх – трудно,  а често дори доказан има доста съмнения в истинността на разпитите или експертизите, с които е доказан. Важи и обратното – ако обвинението не бъде доказано у хората се създава убеждението, че подсъдимия е извършил деянието, но поради слабост на системата това не е доказано.Проблема е, че доказването на страха  от осъществяване на действията в заканата става по два начина:

 – чрез показания на свидетели, които са разговарялия с потърпевшия скоро след заканата и/или ;

 – чрез съдебно-психиатрични и психологически експертизи на потърпевшия, която да установи неговото психично състояние след заканата.

   Свидетелите могат да лъжат съзнателно или не, експертите могат да не установят с точност психичното състояние на жертвата  и съдебното решение, което се основава на тях  не е достатъчно убедително.

    Нормата на чл.144 НК поражда и друг проблем – ако пострадалия не се уплаши и не предприеме мерки за своята защита, то заканващия се няма да бъде респектиран бързо от полицията, и би могъл да реализира заканата си, защото никой не знае какво действително си мисли в момента на заканата. И се получава така, че:

• ако получилият заканата се уплаши, че заканващия ще го убие, но той не е искал да го убие, то заканващия ще бъде осъден за закана с убийство БЕЗ да е искал да убива.

• Ако получилият заканата не се уплаши, но заканващия действително желае да изпълни заканата си и я реализира,  то получилият заканата ще бъде убит поради липсата на страх у себе си. Защото ако се бил уплашил и сигнализирал полицията тя можела да реагира бързо и да предотврати реализирането на заканата.

    С други думи – законът сам създава предпоставки за неправилни съдебни решения и дори за убийства.

    Какво е решението – да отпадне текста  „и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му“, като нормата на чл.144 придобие следния вид:

„Чл. 144. (1) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни се наказва с лишаване от свобода до три години.“

    Това е необходимо освен по горните аргументи, то и поради това, че е нужно да се поддържа едно цивилизовано ниво на общуване и да се пресичат всякакви вербални атаки, които прекрачват това ниво, а заканата с убийство, дори несериозна – е прекрачване на тази граница, доколкото убийството е крайно тежък акт и с него шега не бива.