На 13.1.2021г. беше публикуван проект на закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие и обсъждайки го давам своите предложения за оптимизация на регламентацията. Идеите ми са следните:
1.Трябва да се предоставят на съда повече възможности да тълкува поведението на хората и техните близки отношения, защото вариантите са безкрайно много и ако законът изчерпателно изброява видовете насилие и точно спрямо кои лица /както сега се действа с чл.2/, то винаги ще има пропуски.
2.Наказанието “глоба” не е ефективно винаги, защото насилника може официално да няма имущество, спрямо което да се проведе принудително изпълнение за събиране на глобата. Затова предлагам наказанието да е безвъзмезден труд в полза на обществото, поне 100 часа. Изпълнението на това наказание трудно се осуетява.
3. Насилието е проблем на психиката на извършителя и затова основно внимание трябва да се обърне на специализираните програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева. Ако ефективните програмите, реализирани от способни професионалисти постигат висока успеваемост, то и насилието задължително ще намалее. Законът следва да защитава и лицата, които неоснователно са обвинени в домашно насилие с цел дискредитирането на родителя пред детето, прекратяване на контактите с него с цел отчуждаване и т.н. Обществена тайна е, че тези случаи не са изключение.
4. Неясно е защо ще се създава толкова голяма национална комисия като предвидената в § 6. от проекта за вършене на работа, която е във възможностите на няколко чиновника от Министерство на правосъдието, отделени в съответен отдел и с необходимите правомощия. Колкото по-голяма е структурата, толкова повече време се губи и толкова по-трудно взимат ефективни решения, това се е доказало в практиката.
5. Проблемни са и дефинициите в § 19 на проекта.
5.1 Икономическото насилие по дефиницията на т.1 често е съвсем доброволна и договорена ситуация между две лица, при което едното не работи нищо, няма никакви доходи, напълно е икономически зависимо от другото и е влязло във връзката точно с цел тази икономическа зависимост, осигуряваща му висок материален статус, като от своя страна се е задължило да оказва сексуални и други услуги на другото лице, което обезпечава материалното му благополучие.
5.2 В т.2 след „умишлено“ трябва да се добави „и по непредпазливост“, защото иначе поставяме пострадалия в положение да доказва пряк или евентуален умисъл, което е трудно. Да не говорим, че рядко едно насилие се извършва умишлено по юридическата дефиницията за това.
5.3 В т.3 се въвеждат необясними ограничения с изискването между живеещите заедно лица да не съществува родство, което е пречка за встъпване в брак. Трябва да е напълно ясно, че съжителство на съпружески начала е фактическо положение между две лица и никакви юридически забрани, ограничения или изисквания не влияят на неговото реално съществуване. Хората решават и заживяват като съпрузи пък ако ще всички закони да им забраняват това.
5.4.Тази т.3 въвежда и изискването фактическо съжителство на съпружески начала да се счита само това, „при което лицата се грижат един за друг или за общо домакинство“. Ноторно е известно, че има двойки със стабилни дълготрайни връзки, при които всеки сам се грижи за себе си, като дори в домакинството всичко е разделено. Затова и този критерий трябва да отпадне.
И като извод и принцип – законодателят трябва да даде възможност на съда да бъде гъвкав и да прилага смисъла на закона без да бъде ограничаван от различни норми.
ян.
2021