“Народът се сражава в битките на царете не като наемна войска и не като тълпа равнодушни крепостни, които се подчиняват само на силата, но не и за своите собствени интереси, а като сподвижник на своя уважаван вожд, като очевидец на неговите подвизи и слава, и като негов защитник в случай че той се озове в затруднено положение. В света на боговете откриваме пълно сходство с тези отношения.
Зевс е баща на боговете, но всеки от тях има своя собствена воля; Зевс ги уважава, а и те него; наистина, понякога той ги укорява и заплашва, и тогава те или се подчиняват на волята му, или сърдито се оттеглят, без да довеждат тези разногласия до крайни предели, и Зевс, позволявайки на един едно, а на друг — друго, в общи линии урежда всичко така, че те да останат доволни.”/Хегел, „Философия на историята”, том ІІ, „Гръцкият свят”/
И в Древна Гърция не винаги е било такова отношението между народа и неговите царе. Но може би това е оптималното, към което трябва да се стреми всяко общество.
февр.
2021