Наскоро бе публикуван проект за съществени промени а Административно процесуалния кодекс. Ще ви представя накратко основните плюсове и минуси както ги виждам на този етап. И така:
1. Създава се изцяло нова за българското право възможност частно лице инициира уеднаквяване на съдебната практика на ВАС. Страна по приключило дело може да сезира ВАС за уеднаквяване на практиката ако същото отделение на ВАС се е произнесло по друго дело с решение в различен смисъл. ВАС проверява и ако установи противоречива практика определя коя от тях е правилна и ще се прилага в бъдеще. Разбира се решението на ВАС не може да противоречи на тълкувателни решения или постановления. Тези постулати са развити в новата норма на чл.257а.
2. Неразумни предложения
2.1 В проекта продължава да се отстоява идеята за устно или по телефон предаване на съобщенията на съда макар да е ясно, че е невъзможно да се докаже какво е предадено, нито е сигурно, че получилия съобщението е чул или разбрал думите. Но интересите на страните явно не са от значение, важно е чиновника бързо да отчете, че една работа е свършена, че едно съобщение на съда е предадено – и така процеса да се ускори.
Тази практика следва да бъде изоставена и всички съобщения следва да се предават в писмен вид с екземпляр за получилия и предалия. Така получилият запазва копие с текста, не разчита на своята памет и добър слух, а и може да докаже какво съобщение е получил.
2.2 Срока при призоваване с SMS или по електронен път почва да тече веднага, независимо дали съобщението е било прочетено от получателя. „Съобщаването е редовно и в случай, че посоченият електронен адрес или телефонен номер са били закрити, без административният орган да е бил уведомен за промяната.”/ новите чл.23 и чл.137 /.
Така страната е длъжна да бъде на разположение 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. Без почивни дни, без отпуски, без работно време, без болнични. Всеки ден трябва да си проверява по 2-3 пъти електронната поща и телефона за SMS, да реагира незабавно на всяко съобщение и да го изпълнява в срок, който може да бъде и 3-5 дни. Представете си, че отивате в отпуск и получавате SMS, че в срок от 3 или7 дни трябва да направите нещо. На момента отпуската свършва, защото се налага да се върнете, да извършите исканото от съда и да го уведомите за изпълнение на съобщението.
Това е недопустимо. Противоречи на всички норми за труд, почивка и т.н.Затова в закона задължително трябва да се упомене , че при призоваване по електронен път или SMS срока почва да тече поне 7 дни след получаване на съобщението и ако страната уведоми, че е в болнични или отпуска, то срока започва от първия работен ден на лицето.
2.3 Уредбата в чл.58 ал.5 на съдържанието на мълчаливото съгласие. Практически се създава цяла нова процедура с трето лице и тази процедура ще подлежи на атакуване, както и изявленията на това трето лице.Така мълчаливото съгласие може да се използва за протакане. В момента не мога да предложа по-добър вариант, но този в законопроекта ми се струва толкова проблематичен, че е недопустимо да се приема.
2.3 Неразумното ново изречение към чл.84 ал.2:
„За заинтересованите лица, на които за образуването на производството не е съобщено, срокът по предходното изречение е двумесечен от изтичането на срока за произнасяне”.
Срока е за обжалване на мълчалив отказ. Проблема е, че тази страна въобще не знае за производството, не й е съобщено, че то започва. След като не знае, то не може да й се дава срок за обжалване, който е във връзка със срока за произнасяне, нали ?! В този случай срока за обжалване на мълчаливия отказ следва да е от момента за узнаване на този отказ или от момента на узнаване за производството, защото от този момент страната е информирана за процедурата и има възможност да реагира.
За жалост това се повтаря и при оспорване на адм.актове, които са завършили с произнасяне. Как може да сложиш 2 месечен срок от момента на произнасяне след като страната въобще не знае, че има такава процедура и не следи развитието.
На практика тези две разпоредби ни принуждават постоянно да ходим във всевъзможни институции за да следим дали случайно някъде не се развива производство, което ни касае, но за което не сме уведомени. Абсурдно е.
2.4 „Чл.227а (1) Касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 250лв. за гражданите и в размер на 5 000лв. за организациите и държавните органи.”
Прекалено голям е размера на таксата от 5000лв. за организациите. При днешното състояние на бизнеса тя е непосилна за много фирми, а не е обоснована и като цена на касационното производство. Ако целта е фирмите да бъдат спрени да обжалват , то таксата да бъде 20 000 000 лв. примерно. Тогава със сигурност няма да обжалва никой.
3. Полезни предложения
3.1 Електронната размяна на книжа. Това води до бързина, липса на излишни разкарвания за страните до съда и институциите и т.н. Ползите са очевидни.
3.2 Уточняването кога споразумението е недействително с изменението на чл.20
3.3 Разпоредбите на чл.22 и особено на т.2, в която се конкретизират елементите от актовете на МС, които се атакуват на общо основание по реда на АПК и не се закрилят от специален ред за обжалване.
3.4 „Незабавно след издаването на акта административният орган го публикува на интернет страницата си“. Това е добро допълнение на чл.61 ал.1.
3.5 Според чл.23а ал.5 съобщения до определени лица се публикуват на интернет страницата на административния орган ако лицата не могат да бъдат уведомени по друг начин. Повечето хора имат интернет и бързо могат да се уведомяват за касаещи ги неща.
3.6. „При отлагане на делото следващото заседание се насрочва в срок до един месец.“ /чл.141а/. Дано тази разпоредба се спазва.
3.7„Събирането на доказателства се изчерпва в производството пред първата инстанция...” /чл.171 ал.6/ Така е и в гражданското правораздаване. Мисля, че една инстанция е дава достатъчно време за събиране на доказателства.
3.8 „Определението за спиране на действието или на изпълнението на общия административен акт се обнародва в „Държавен вестник“ /чл.181 ал.4/ Много точна разпоредба доколкото ДВ излиза веднага в интернет и е безплатен. Така се създава правна сигурност за трети лица, които своевременно могат да научат за спирането на адм.акт и за производството, по което той се атакува.
3.9 „Влязлото в сила съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.” /чл.194/.
3.10 Допълнението на чл.160 ал.6 ДОПК според което:
„Решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания до 5000 лв., когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и до 25 000 лв., когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно.”
С други думи – при тези дела отпада втората съдебна инстанция. Това е добре мисля. За касационно обжалване на граждански дела по АПК са установени сходни критерии в чл.280 ал.2 т.1 ГПК.
3.11 В същото време се запазват символично ниските такси на първата съдебна инстанция – 10 лв. за граждани и 50 лв. за организации.
3.12 Държавните органи също ще трябва да плащат такси, визирано е в няколко текста. Така ще бъдат равнопоставени с гражданите и организациите, както се изисква от конституция и от принципа на справедливостта.
И като извод – изменението е добро като цяло. Наистина въвежда полезни нови неща, а слабите разпоредби могат да се коригират в пленарна зала или преди това.
Що се отнася до скулптурата на картинката – тя е на МИШИН. Баланс, който постоянно трябва да се поддържа.
сеп.
2015