Ден на Конституцията, на законността, на правосъдието, което не се влияе от субективизъм. Ден, в който спокойно можем да заявим, че това никога Не е било така.
Най-ярък пример за това е амнистията, предвидена в самата Конституция. Тя винаги е акт на целесъобразност, винаги е субективна преценка на няколко народни представители. Мнението на обществото няма значение. Депутатите решават, че макар някои деяния да са престъпления, то за тях не следва да се носи наказателна отговорност, те не са престъпления.
Този акт на парламента засяга неограничен кръг от лица, всички, които са извършили това престъпление. Последната амнистия е „оправдала” над 400 души. Когато се амнистира конкретно деяние на някой, то вече е налице помилване, което се извършва от Президента.
Разбира се, амнистия и помилване се прилагат негласно и от полиция, прокуратура, съд и от всички органи, които следва да установяват закононарушения, не само престъпления. Това се прави по няколко начина: като не се образува съответно производство; или като се приема, че не може да се установи кой е извършил закононарушението; или на нарушителя са дава много малко наказание; или като се „влачи” производството докато изтече давността или се изгубят доказателствата за правонарушението.
С други думи – Конституцията постановява, че тя е върховен закон, но съгласно този върховен закон По-върховен е закона за Целесъобразността, която не е дефинирана и не е определяема. Мъглата е най-висшия закон, разпорежда Конституцията 😉
апр.
2012