Блог

Разпоредбата на изречение второ на чл.80 ГПК е нова правна норма в процеса, такава не е имало никога. Целта й ми убягва, бюрократичния, безсмислено усложняващ и препятстващ ефект Не ми убягва. Макар първото изречение да създава една полезност, то второто има съвсем различен ефект.

Според тази разпоредба:
„Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.”

С други думи – по делото си направил разноски, Обаче няма списък с разноските, а в решението съдът погрешно ти казва: „Не ти присъждам нищо, защото не си направил никакви разноски”, което очевАдно не е вярно предвид това, че по делото ти си платил такси, депозити, хонорар на адвокат – и всички платежни документи са представени, ИМА ГИ в делото и Никой не ги оспорва.Категорична несправедливост, лъжа и т.н., която обаче НЯМАШ право да оспорваш предвид изр. второ на чл.80. И така остава.

Случая е още по-фрапантен ако:
– си платил само такса, която съдът е поискал, ти си я внесъл и той я е приел, писмено потвърждавайки, че си изпълнил в цялост искането му.

– или си платил само адвокатски хонорар, който е вписан в адвокатското пълномощно, което адвоката е представил по делото и въз основа на което съдът го е допуснал да участва в процеса като твой представител.

Какъв списък, като има само една сума, плащането на която съдът очевидно е видял !?

След създаването на тази разпоредба през 2007г. вече е имало случаи като споменатите два и дори ВКС се е опитал да поправи тази явна несправедливост, равносилна на отказ от правосъдие, ако не и на непозволено увреждане, а на житейски казано „чиста кражба”. ВКС се е аргументирал с разпоредбата на чл. 78 ал.1, като са приели, че адв.хонорар и таксите Не са разноски. Ето и текста на чл.78 ал.1:
„Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. “

Тази аргументация е може би спорна, но вероятно единствено възможна , като само с нея би могло да се въздаде справедливост и да не бъде допуснато влизането в сила на един акт, който противоречи на духа на закона и на всички принципи на справедливост.

Затова считам че изр. второ на чл. 80 ГПК трябва да бъде заличено и нормата да стане диспозитивна – ако страната иска, то да представя списък, но ако не представи – пак да може да обжалва решението в частта му за разноските.

Защото безспорно списъка е нещо прегледно и по-лесно се правят изчисления по него, особено в дълги процеси, когато са плащани много и различни неща. Може да се забрави и не се види едно малко листче измежду стотици страници в края на един 8-10 годишен процес.