Блог

   ВКС излезе със становище относно проекта за нов НК. Напълно съм съгласен с мнението на съда, според който предложения НК не отговаря на изискванията за нов кодекс:

“Посочва се, че новата система на наказанията (която на практика не е  „нова”),  е израз на чувствително намаляване на интензивността на скъпо струващата наказателна принуда. Не е отговорено обаче дали обществено-политическите условия позволяват и в каква степен намаляване на наказателната принуда….

На следващо място, прочитът на мотивите сочи, че изцяло е пренебрегнато законовото изискване по чл. 28, ал. 2 от ЗНА да бъдат формулирани целите, които се поставят с новия НК. Липсват съображения какви положителни резултати биха се постигнали с приемането и прилагането на нов наказателен материален закон.”

“В подкрепа на извода за липса на необходимост от нов НК е и Решение № 14 от 30.05.2001 г. по КД № 7/2001 г. на Конституционния съд на Република България, където изрично е посочено, че нов закон може да бъде приет при налични „промени в принципите, философията, духа на новия закон”, каквито в предложения проект за кодекс без съмнение липсват.”

От друга страна ВКС счита,че:

„Няма спор, че трябва да бъде подкрепено виждането на вносителите, че когато бъдат увредени извършители на престъпления при задържането им, за тези действия не трябва да се носи наказателна отговорност, но не може да бъде подкрепено разбирането, че това увреждане не трябва да бъде съотнесено с характера и степента на обществената опасност на извършеното престъпление и задължението да не бъде причинена прекомерна вреда на задържаното лице. Няма как да се допусне прилагането на неограничена сила и причиняването на всякакви увреждания, защото по този начин се изоставя основното за този институт разбиране, че иначе престъпното действие загубва своята обществена опасност, тъй като обществения интерес от залавянето е надвишаващ този от охраняване на правата на извършителя на престъпление.Именно съотнасянето на тези две, защитени от правото, ценности дава и основание за съществуването на тази разпоредба.”

С други думи-ако се приеме становището на ВКС задържането ще бъде възможно главно от професионално подготвени лица. И всяка жертва би следвало много внимателно да прецезира защитата си особено като се има предвид,че повечето престъпления са кражби на ниска стойност и уврежданията, които жертвата е допустимо да нанесе на нападателя също следва да са почти незначителни. За да може тя да избегне отговорността за надвишаване пределите на самоотбраната.
Не мога да подкрепя това становище на ВКС. Когато обикновен човек е поставен в една екстремна, крайно стресираща и неясна ситуация каквото е нападанието над личността или имуществото му, то в тази ситуация той не следва да носи отговорност за своите действия, защото няма законово задължение да реагира като професионален полицай, да е спокоен и действащ хладнокръвно. Нападателя следва да понесе всички негативи от своето противоправно поведение, каквито и да са те.

От друга страна-след акта на защита следва „отрезвяване”, минава емоционалния шок и човек започва да анализира трезво постъпките си. Ако е убил нападателя или му е причинил тежката телесна повреда, ако го е оставил инвалид за цял живот, то едва ли ще възприеме това хладнокръвно и безкритично към себе си.  „НЕ ВРЕДИ” е част от основните разбирания на човек с ценности. И този човек ще почувства вина и може би ще живее с нея до края на дните си. С всички негативи от това… Държавата не следва да допусне това. Законодателно трябва да се вземат мерки за професионална защита на личността и имуществото на населението и за намаляване на посегателствата срещу тях. Което е вечно пожелание, но рядко се работи ефективно по него.