Напъна се планината – и роди мишка. Една година писане на стратегии,планове за реформи, преговори… и накрая за 24ч. всичко отиде в коша. Защо мисля така ?
Защото с последния законопроект във ВСС не се променя НИЩО. И сега 11 члена на ВСС се избират от съдебната власт, а други 11 от НС. Промените на конституцията въобще няма да засегнат този брой. Само ще разделят ВСС на две колегии, но и в двете политиците ще имат мнозинство чрез председателите на ВКС, ВАС и Главния прокурор като в едната колегия съотношението ще е 7:6, а в другата 7:5 за политиците.
Промените предвиждат нещо наистина ново – дават възможност на Висшият адвокатски съвет да сезира Конституционния съд. Но това касае само адвокатската гилдия и е спорно в чий интерес ще взима решения ВАдв.С при обсъждане на възможност за сезиране на КС.
Затова аз считам тази промяна по-скоро за козметична, заедно с последната,за която са се договорили политиците – разширяване правомощията на инспектората към ВСС. Дали една институция ще има големи правомощия е второстепенен въпрос – основния е как упражнява правомощията. Дали въобще ги реализира и използва ли ги основно за оказване на натиск върху лица и организации. Негативни примери в това отношение има доста – примери с Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с Българската агенция по безопасност на храните, МВР, прокуратура и т.н.
Наистина още нищо не е окончателно. Това е последния законопроект, но той не е приет и има възможност да бъде оптимизиран. Надявам се окончателния вариант да бъде много по-добър 🙂
юли
2015