От няколко години търся и правя анализ на сделки с имоти. Извършил съм много огледи, комуникирал съм вероятно с всички агенции в София. Има перфектни, има брокери, които с който е удоволствие да се работи и оказват всякакво съдействие, има агенции, които първо дават документите на предлаганите имоти на адвокати за анализ и тогава пускат обявите като информират клиента за всичко и т.н.
Но масата е различна: некомпетентна, алчна, крие най-сериозни недостатъци на имота, въобще не се интересува от защита интересите на купувача, предлага оферти, лъжливи във всяко възможно отношение и т.н. Ако въобще се стигне до оглед на имота, защото в няколко случая минахме по стотина километра само за да установим, че имота вече е продаден и новите собственици са се нанесли.
Предвид на това, че НСНИ подготвя проект за Закон за брокерите на недвижими имоти, то нахвърлях няколко предложения, които се надявам да бъдат взети под внимание заради голямата им важност за отношенията в тази дейност. Ще ги изпратя и на мейла на НСНИ:
1. Независимо дали клиент е подписал или не договор брокера няма право по никакъв повод да не предоставя информация за предлаган от имот, да не дава документи, да отказва огледи и въобще по всякакъв начин да възпрепятства преговори, срещи и постигане на сделка между продавач и купувач.
2. Възнаграждението на брокера се формира в зависимост от свършената от него работа по конкретната сделка и в отношенията му с купувача -не следва да включва разходите за огледи с други лица. Възнаграждението се договаря между страните.
3. Брокера насрочва оглед само след като се увери след разговор с продавача, че офертата още е валидна.
4. Брокера предлага за продажба имот само когато са налице всички необходими документи за реализиране на продажба и има писмено становище на поне един нотариус, че са му представени точно изброени документи /включително комбинирана скица / и те са достатъчни за извършване на сделката.
5. Без изричното съгласие на продавача брокера няма право да предлага имота на цена, различна от желаната от продавача. Съгласието се дава за всяка конкретна сума.
6. Брокера изготвя справка за всеки имот в която включва и:
– достъпа до имота и състояние на: асфалт, макадам, тупик, каква дължина. Наличие на постоянно живеещи съседи, на реки, канали, сметища, цехове и складове, пустеещи площи.
– състояние на имота след последния проведен оглед – наводнявания, напукване, пропадания и т.н.
– отстояния от огради,улици, неуредени сметки по регулация.
– наличие на задължения за консумативи, за ЕС.
– история на имота, включително пълномощни, завещания, дарения и др.
– Справка за тежести, вписани искови молби.
– информация за недостатъци и предимства на имота.
Тази справка се предоставя безплатно по ел.поща или по друг поискан начин на всеки, който се интересува от този имот.
7. Ако справката се окаже различна от действителността клиента може да поиска обезщетение в размер на минимум 1000лв. за неимуществени вреди. При отказ на агенцията да плати клиента има право да предяви срещу нея иск за непозволено увреждане и за по-големи суми, включително и за имуществени вреди.
8. т.7 се прилага и за нарушения и на т.1-6. Приема се, че агенцията е извършила нарушението и ако клиента е поискал информация/оглед на ел.поща или телефон на агенцията (упоменати на интернет страницата й и/или в обявата) и комуникацията е извършена по този начин. Налице е отказ и ако агенцията не отговори в разумен срок, който не може да е по-дълъг от 24ч. след запитването. Дали посредника е регистриран като агенция и въобще като търговец е без значение за неговата отговорност по този закон.
юни
2012