Блог

    Предлагат се две  групи изменения на Търговския закон, които съществено коригират регламентациите, за които се отнасят и затова следва да бъдат анализирани добре преди приемането.

            I. Първите изменения касаят прехвърляне на предприятие, дружествен дял, приемане и изключване на съдружници, избор на управител и решенията за придобиване и отчуждаване на имоти. Предлага се актовете да бъдат  с нотариално заверено съдържание и подписи. Досега само за някои от тях се изискваше заверка на подписи и никога не беше нужно да се заверява съдържание.

    При представяне на такива документи в Агенция по вписванията длъжностното лице по регистрацията проверява дали те „са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали … съответстват на въведените данни за тях в Информационната система.“

Длъжностното лице отказва вписване ако липсва съответствие.

    В Закона за нотариусите е предвидено, че при заверка на съдържанието се дължи обикновена, а не пропорционална такса. Това е важно защото така таксата не зависи от материални интерес и нотариуса не може да ощетява страните с огромни суми. В момента обикновена такса за заверка на съдържание е 10лв. за първа и по 2лв. за всяка следваща страница /т.4 от Тарифата/, а за заверка на подпис 5лв. за първи и по 2лв. за всеки следващ подпис /т.5/ . Разбира се тази тарифа може да се промени след приемане на коментираното изменение на ТЗ.

    Мисля, че практиката „обикновена такса“ трябва да се разшири и за другите документи. Много редки са случаите когато пропорционалната такса е оправдана, когато нотариуса прави големи разходи и  те трябва да бъдат възмездени с големи такси.

    Разбира се, длъжностното лице може да НЕ провери – и тогава АВ ще отговаря за вредите съобразно новия чл.28 ал.2 ТР.Създава се и нова отговорност на АВ с чл.28 ал.2 от ТР:
„Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.“

    Идеята на тези промени е да се затрудни кражбата на фирма или на значително нейно имущество. Аз подкрепям и идеята и начина по който се реализира. Нотариуса е длъжен да пази екземпляр от документите и да ги сканира в информационната система на НК. Когато длъжностното лице от АВ прави справка в тази система веднага ще разбере дали предложените за вписване документи са неистински, фалшиви. Ако е налице фалшификат няма да допусне вписване – и така ще се предотврати кражбата на фирма.

    Ще има забавяне от новата бюрократизация, но това е малка цена пред голямата полза – затрудняване кражба на фирма. Защото днес тази кражба е лесна, извършава се за часове, а после с години текат процедури за възстановяване на предишното правно положение като материалните загуби често са невъзвратими.

                II. Втората група изменения касаят несъстоятелността.

      1.Въвеждат се нови норми, според които неплатежоспособност се предполага ако:

– „търговецът… не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните 3 години.“/чл.608 ал.2/

– „ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора … вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.“ /чл.608 ал.4/

    Първото предположение ми се струва даже странно. Подаването на ГФО е чисто административно задължение, което няма връзка с плажеспособност , със здравословно състояние на управителя, с цвета на неговата кола  и т.н. Просто от подаване или неподаване не може да се прави извод за никакви други факти, освен за факта, че има или няма подаване на ГФО. Аргументацията на моето твърдение е общоизвестна и няма да я излагам тук.

    Второто предложение е логично, но само донякъде, а в една част е недопустимо и затова текста се нуждае от редакция и допълване. Защото на практика въвежда недопустимото задължение всеки дълг да се плати в рамките на  6 месеца. Такова задължение не е вписано в Конституцията,не е вписано в нито един материален закон. Българското право не познава подобни основни положения и затова не може да се въвеждат с лека ръка без широка обществена дискусия между преподаватели, практикуващи юристи, законодатели, представители на европейската юриспруденция.

    Освен това частична неудовлетвореност има и ако дълга е платен на 85 % за тези 6 месеца и само 15 % са останали за изплащане.  Недопустимо е в този случай да се атакува търговеца с производство по несъстоятелност вместо да му се позволи да изплати и останалите 15%. Приемането на разпоредбата в този й вид ще създаде възможност на кредиторски произвол и недопустима разправа с конкуренти с цел тяхното обезсилване и ликвидиране.

    Напълно е възможно за дълг от сто лева да се открие производство по несъстоятелност на фирма с активи за 50 млн. и почти никакви пасиви.  Напълно е възможно това да стане и за 15лв. дълг от тези 100лв. Защото фирмата може въобще да не е научила за това изпълнително дело, може призовката за доброволно изпълнение да НЕ Е получена от неин служител, може трето неизвестно лице да я е получило, може то да е изплатило 85 лв. от дълга само и само да се изпълнят формално условията на разпоредбата. Такива практики са чести, подставени лица се използват масово за кражби на фирми днес, а утре могат да бъдат „прехвърлени“ за действие и на полето на несъстоятелността. Всеки ден медиите ни информират за подобни некоректни действия за колекторски и други фирми спрямо лица, които дължат незначителни суми. Не бива да се допуска закона да защитава подобни изстъпления и даже да им създава благоприятни условия за разширяване на своеволията.

    Освен това длъжника често има други длъжници от чиито плащания зависят и неговите. Понякога такива длъжници са държавата и общините, които редовно забавят плащания на огромни суми по обществени поръчки. В изменението на ал.4 това не се взима под внимание, това се оставя без значение. Лековато подминаваме , не взимащо предвид факти от основно значение. Защото според ал.4 вратата хлопва на шестия месец и ако на седмия длъжника вече има стотици хиляди по сметката това е без значение. Без значение е, че след откриване производство по несъстоятелност длъжника ще има достатъчно пари за да покрие всички свои дългове. Това „без значение“ явно е абсурдно и цели просто изпълнение на една бюрократичност без да се интересува от интересите на лицата в търговския оборот и без да го е грижа дали за вредите, които нанася тази бюрократичност на фирмите и търговската дейност.

    Тези нови ал.2 и ал.4 създават един парадокс – независимо дали длъжника е платежоспособен се налага откриване производство по несъстоятелност при неплащане на 100%  от дълга – в 6-месечен срок или ако няма три публикувани ГФО. Разбира се производството ще се прекрати след време когато длъжника докаже, че е платежоспособен, но това „след време“ може да е след доста време и след доста харчове за длъжник и кредитори, както и с разстройване работата на всички. Което е нежелателно и недопустимо.

    Горните изменения са само малка част от предлаганите промени. В законопроекта е създадено и съвсем новото „Производство по стабилизация на търговец“, има и други съществени корекции в несъстоятелността. Големия обем налага анализ в отделен материал, който ще публикувам след няколко дни. Продължението предстои скоро…