Председателят на Нотариалната камара Димитър Танев твърди, че нормативно трябва да се ограничи употребата на печатите, понеже днес ги изискват почти навсякъде, а те са изключително лесни за фалшифициране и създават „илюзорна представа за автентичност”. Напълно съм съгласен с това. Всеки може да изработи всякакъв печат и той ще е напълно еднакъв с истинския. И това е един от основните проблеми за идентификацията му като неистински. Защото ако два положени подписа съвпадат напълно, то е ясно, че единия е копиран от другия и е „откраднат”, неистински е. Но когато два отпечатъка съвпадат така и трябва да бъде. И никой не може да потвърди, че втория отпечатък е фалшив.
Интерес представлява и другото становище на Танев: че трябва за повече документи да се изисква да бъдат с нотариална заверка поне на подписа.
Вярно е, че в много случаи се оказва, че и тук е налице „илюзорна представа за автентичност”, че много подписи са положени Не от лицето, което е вписано, че ги полага. Фалшификациите са масови. Също така е вярно, че няма по-сигурен начин за идентификация на лицето, което прави някакво изявление, особено след като Нотариусите вече имат достъп до “НАЦИОНАЛЕН РЕГИСТЪР НА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ” и могат да правят справка не само относно номера и валидността, но и на снимката на лицето на документа за самоличност. И все пак пропуски има и сега, фалшификации се случват.
Предвид това считам, че освен нотариална заверка трябва да се изисква и следното:
– В регистрите на Нотариалната камара да се вписват всички документи, които са заверени от нотариус. В момента това се прави само за пълномощни, завещания и за документи, вече обявени за фалшиви.
– Тези регистри да са публични и безплатни и всеки човек да може да прави лесна и бърза справка дали някой не фалшифицира документ, представяйки се за него. Сега достъп до регистрите е невъзможен за хората и те трябва да се явят пред нотариус, да платят такса и тогава нотариуса прави справката.
– Всеки заверен документ да се използва най-рано 2 месеца след като е вписан в регистрите. Ако регистрите са публични и безплатни,то всеки ще може периодично да проверява от компютъра си дали някой не се опитва да се представи за него и ще има възможност да реагира.
– Ако лице установи, че в регистрите е вписано изявление, което не е правил, то той да има възможност да поиска обявяването на това изявление за неистинско и заявлението му също да се впише в регистъра, като до решаване на спора заверения документ не се ползва. Следва да се предвиди и бърза процедура за това оспорване – примерно оспорващия се явява в МВР и там се установява /включително със снемане на биометрични данни/, че той е човека, вписан в документа за самоличност и тази справка да е достатъчна оспорения документ да се обяви за неистински.
В становището на Танев има и други интересни моменти. Ето го »
Страницата на Нотариалната камара е ТУК и на нея са регистрите. Не са достатъчни, не са достъпни.
ян.
2012