Лазар Груев, председателя на ВКС дава Интересно интервю, в което засяга някой от важните въпроси в наказателното правораздаване. Върху моментите в него разсъждавам и аз.
1.За разлика от Груев считам, че съдебните заседатели отдавна нямат място до съдията. В България за такива се избират пенсионери, незнайно какво работели преди това, но със сигурност не са били магистрати. Целта им е една – допълнителни доходи към пенсията и нищо друго. Задрямали заседатели или очевидно далеч от ставащото в залата – колкото искаш.
Дори и да е истина твърдяното от Груев, че заседателите са имали различно мнение от това на съдията, то едва ли въззивния съд е бил на тяхното мнение. Да не говорим за другия споменат от него случай – когато съдебните заседатели са повече от съдиите в състава на първоинстанционния съд /чл.28 а.1 т.2 и т.3 НПК/ и постановяват присъди по наистина Много сериозни обвинения – за които се предвижда не по-малко от 15г. лишаване от свобода.
Ако продължим да оставяме не-професионализма ще постановява присъдите, то негативните доклади към съдебната система ще ги получаваме още много години.
2. Донякъде съм съгласен с Груев,че доживотния затвор без замяна е едно много жестоко наказание. Трябва да се помисли за смяна на това наказание със „задължително заселване” след 20-25г. затвор.
Но е доста трудно на един човек лежал толкова дълго зад решетките, в един съвсем различен свят- да се приобщи и да намери своето място в гражданското общество. Особено ако няма помощ от психолози в затвора, от някакви пробни периоди и т.н.
И тук идваме на основния проблем в българските места за лишаване от свобода: пълноценната работа на специалисти с осъдените. Днес такава няма. И всеки осъден влиза в една зверска джунгла, в която се оцелява със сила и комбинативност, а за поправяне и тръгване по пътя на неизвършване на противозаконни прояви – за това дори не се мисли.
Категоричното ми мнение е, че намаляване на престъпността може да се постигне Основно с работа с осъдения докато той е в затвора.
3. Напълно съм съгласен с председателя на ВКС, че налагането на глобите не следва да се прави от съда. Безсмислено е. Друг е въпроса кой ще прави преценката за наличието на основанията по чл.78а НК, които трябва да са налице за да се наложи ГЛОБА, а не ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По този начин би могло да се процедира и при налагане на наказанието ПРОБАЦИЯ, а също и при предложение за приключване на делото със споразумение, когато при прилагането на чл.55 НК се достига до тези наказания.
4. Съгласен съм и за трагичното състояние на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД. Там условията за работа на всички са нечовешки. Крайно време е да се премести той на друго място или поне част от него.
В заключение бих искал да кажа, че приветствам промяна на позицията на Л.ГРУЕВ и това, че той вече има становища по наболелите въпроси на правораздаването. Много мнения може да има относно проблемите и това също е добре, защото така е налице по-голям избор за вземане на оптимално решение.
февр.
2012