В последно време много институции се стремят да създават работа на нас, адвокатите, срещу което нямам нищо против.
Всичко това ще увеличава разходите на хората, безспорно е, но и те не възразяват. Не знам защо.
Днес омбудсмана е сезирал КС с искане за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 417 т.2 ГПК, която гласи,че:
“Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
…..
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;”
Ако отпадне т.2. банките, държавата и общините няма да имат възможност да изискват издане на заповед за незабавно изпълнение и практически ще бъдат принудени да предявяват иск за вземането си.
Обаче тези вземания обикновено са лесно доказуеми, а често и безспорни. И съдебния процес ще се превърне в начин в кратък срок /1-2г./ да се Увеличи дълга със сериозна сума, включваща държавната такса за процеса, разноски за експертизи и за хонорарите на адвокатите на двете страни. Разбира се, по време на делото се трупат и големи лихви върху вземането.
Освен това ищецът може да поиска обезпечение на иска с налагане на възбрани върху имоти на длъжника или на други обезпечителни мерки.
Следователно – ако КС уважи искането на омбудсмана ще се влоши положението на длъжниците, което едва ли е целта на К.Пенчев. В случая той действа популистки – създадоха се настроения срещу чл.417 т.2 и омбудсмана е решил да „яхне вълната” и да повиши популярността и одобрението си в статистическите проучвания. Пък който страда-да страда.
Очевидно проблема на длъжниците не е т.2 а законодателната на регламентация отношенията с институциите, визирани в този текст. Проблема е в слабата възможност на хората да влияят на тези отношения и във възможността на банки, държава и общини да упражняват едно диктаторско поведение върху субектите, които имат отношения с тях. Но за този проблем никой не говори.
май
2012