Напоследък все по-често възникват въпроси за правата на обикновения човек в юридическата сфера и за защитата, която му се предоставя от държавата. Опитах се да дам няколко кратки отговора като за прегледност ги изразих под формата на интервю. Ето ги:
– Може ли да се извършват юридически дейности без да се ползва адвокат ?
– Ние редовно сключваме договори с мобилни оператори, с доставчици на стоки, услуги, енергия. За клаузите на тези договори се консултираме със служители на фирмите, с участници във форуми, с наши близки. Обикновено това са хора БЕЗ юридическо образование. Нормално ли е това ? Мисля, че да. Защо – защото в повечето случаи се касае за малък материален интерес. Не е икономически оправдано да ползваш юридическа услуга от 200-400лв. за договор на сходна стойност.
За жалост обаче, тази тенденция има стремеж да се разпростира и за неща с голям и много голям материален интерес. Включително за представителство пред съд или административни органи, при които има специални правила за представяне на доказателства, становища и т.н. Правилата понякога изглеждат разбираеми, но практиката е наложила техни тълкувания, които са известни на тесен кръг специалисти. Действия в разрез с тълкуванията се игнорират независимо от тяхното значение за казуса. Игнорират се и точка.
– Какъв е изхода ?
– Според мен следва да има определена граница, над която задължително се ползва адвокат, специалист по съответната материя.
– Коя да е тази граница ?
– Може да ползваме границата, установена в чл. 104 ГПК за исковете, които са подсъдни на окръжен съд. Под нея всички дейности са подсъдни на районен съд и гражданите могат да ги извършват без да е нужно да ползват специализирана адвокатска помощ. Ето дейностите, които са подсъдни на окръжен съд и за които е нужна професионална подкрепа:
„Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:
1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
2. (отм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.);
3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;
4. исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;
5. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;
6. исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство;
7. исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.”
– Трябва ли да има промени в законите и какви?
– Трябва, най-значимите са две:
А/ В проекта на ЗИДЗА в § 12 следва да се създаде ал.2 със следното съдържание: „Не е адвокатска дейност тази, която отговаря на условията за подсъдност пред районен съд.” Така ще се изпълнят условията, които споменах в предишния отговор.
Б/ В ЗННД трябва да се коригира чл.25, ал.1 в смисъл, че нотариуса има право да упътва страните и да им дава консултации САМО относно чисто нотариалната дейност, но не и да тълкува клаузите на договорите и да дава правни консултации за тези клаузи. Това е така, защото по закон нотариуса е специалист само относно процедурата по нотариални удостоверявания и нищо друго. Той не е специалист по облигационно, вещно, търговско или друго право и не може да дава консултации по такива договори.
– Има ли една особено належаща промяна?
– Има. Това е промяната на чл.284 ал.2 ГПК. Според нея : „Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност.”
Смисъла на тази норма е жалбата да е проверена от професионалист. Защото до касационно обжалване се допускат дела със значителен материален интерес и не е разумно в тази последна инстанция човек да загуби справедлив иск поради своя непрофесионализъм. Обаче нормата е съставена несполучливо. Дава се право касационната жалба да бъде подписвана от хора БЕЗ професионален опит в производства пред ВКС. А пред този съд производството е много особено, единствено такова, никъде другаде няма такива правила като установените в чл. 280, ал.1 ГПК. И ВКС отказва да разглежда МНОГО жалби само поради това – поради не спазена процедура от обжалващия, само поради това.
Това е много сериозен аргумент за нуждата от изменение на чл.284, ал.2 ГПК като от нея остане само текста „Касационната жалба се приподписва от адвокат”. Още повече, че съгласно Закона за адвокатурата:
„ Пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати или от адвокати от Европейския съюз с най-малко 5-годишен юридически стаж.” /чл.24, ал.2 /
– Има ли и други аргументи и становища по изложената материя?
– Налице са различни становища, които дават превес на други интереси. Считам обаче, че гражданите и фирмите следва да имат свобода да вършат каквото са решили и да бъдат защитени при дейности със значителен материален интерес. Държавата трябва да защити своите граждани и фирми и това е целта на промените, които предлагам.
февр.
2016