Министерство на правосъдието публикува през февруари проект за изменение на Наказателно процесуалния кодекс и на Наказателния кодекс. Проекта засяга няколко въпроса като аз ще разгледам само въвеждането на възстановителното правосъдие. Под „възстановително правосъдие” в закона се разбира възстановяване на щетите, САМО на имуществените щети, и прилагане на мерки за „превъзпитаване” на закононарушителя БЕЗ да му се налага наказание, а единствено с участието му в корекционни програми, програми за въздействие и др. Изисква се съгласието на закононарушителя за участие, което за мен е донякъде нелогично, мисля че участието следва да е задължително.
Затова имам следните предложения за промени в проекта:
1. Новият чл.78в,ал.1 т.2 на НК предвижда “причинените от деянието имуществени вреди са възстановени или обезпечени.“
Прави впечатление липсата на неимуществените вреди, а в много случаи те са най-тежките, оказват най-стресиращо и дълготрайно негативно влияние върху пострадалия. Той чувства уплах, чувство за омърсеност, вижда нападатели на всяка крачка и във всеки непознат. Имуществените щети са несъществените при престъпленията, за които може да се приложи чл.78в. Съществените вреди са неимуществените, но закона не постановява тяхното възмездяване. Това е грешка според мен, неимуществените вреди следва да станат част от т.2. Може би законодателят трябва да потърси мнението на психолози по тези въпроси.
2. Проблем е и наличието на възможност вредите само да са обезпечени. Всъщност проблемите са поне два:
2.1 Обезпечение е налице и ако е наложен запор на МПС или възбрана на недвижим имот. В този случай обаче МПС-то може да не се открие и да почне да се издирва при насочване на принудителното изпълнение към него, а имота може да не се продаде на публична продан. И в двата случая следва протакане, което може да продължи още 1-2г. или повече и в крайна сметка да НЕ завърши с възстановяване на щетите. Тъй като не винаги е безспорно, че деецът е създател на тези проблеми, то не може да се приложат чл. 411л и чл.411м от проекта за изменение на НПК, деецът няма да бъде съден, няма да носи отговорност и така ще се окаже, че пострадалия от престъплението е пострадал още веднъж от това престъпление – този път от споразумението.
2.2 При принудително изпълнение се плащат такси на ЧСИ / ДСИ. Явно тези такси ще ги плаща пострадалия, защото деецът няма интерес да го прави пък и не му е вменено като задължение. Тези такси често са големи, а изпълнителните действия не винаги дават резултат. При това положение пострадалия се налага да продължава да страда, съвсем незаслужено да страда и без да получи възмездие.
Тъй като процедурата по медиация е предвидена за леки престъпления с не големи материални щети и срока от поне 4м. /2+2/ след установяването на извършителя е достатъчен, то е нормално от дееца да се изиска да възстанови изцяло щетите, имуществени и неимуществени, преди да се подпише споразумението. Или поне да ги обезпечи – но само с влагане на сумата по сметка на съда. Този начин на обезпечение /чрез депозиране на цялата сума в сметка на съда/ се използва и сега при извършване на експертизи и др. по съдебни дела. Това е единственият начин, при който е несъмнено, че щетите са обезпечени и пострадалия бързо ще получи сумата при сключване на споразумение.
3.Проблемна е и редакцията на чл.78в,ал.1, т.1 НК изискваща престъплението да се наказва с максимум 3г. лишаване от свобода. Така извън обхвата й остават кражбите от по 500-900лв. на GSM-апарати или други обичайни вещи когато е осъществен състава на чл.194 ал.1 НК – тъй като по този текст се предвижда осем години лишаване от свобода. А щетите от тези кражби лесно могат да бъдат възстановени и ако деецът не е осъждан и са налице другите предпоставки на чл.78в производството ще приключи с медиация и пострадалия бързо ще бъде възмезден.
Затова може би е разумно да се търси редакция на чл.78в,ал.1, т.1 НК като след „до три години „ да се допълни с „или имуществените щети са до 1300лв.“ или друга не голяма сума.
4. Съгласно чл. 411к а.2 със споразумението извършителя МОЖЕ да поеме задължение за участие в корекционни програми, програми за въздействие и други подходящи мерки. Според мен „може” трябва да отпадне. Защото е налице престъпление и трябва да се реализират съответните превантивни мероприятия за да не се повтори.
Въобще този елемент, превенцията, е от основно значение при възстановителното правосъдие. То следва да се използва за предпазване на обществото от следващи престъпления чрез въздействие върху хората, които са извършили закононарушения.
Тези са моите предложения и се надявам да бъдат полезни.
мар.
2016