Блог

Съгласно чл.2 от ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ:

„(1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
(2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”

Koгато е налице домашно насилие пострадалото лице сезира съда с молба за защита. Към молбата прилага декларация за извършеното насилие и „Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация” /чл.12 ал.3/.

Разпоредбата на чл.49 а.3 от СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС гласи, че: „С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.”

Невиновния съпруг при определени условия има право да получи семейното жилище и да иска издръжка от другия съпруг. Логично се приема, че съдът би обявил за виновен този съпруг, който е извършил домашно насилие. Често магистратите решават точно така.

На практика се оказва, че ако 1-2-3 пъти подадеш лъжлива декларация срещу половинката си и тя/той бъде осъден толкова пъти по ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ, то може да използваш тези присъди като доказателство за вина при развода и да получиш жилище и издръжка.

Да осъдиш невинен човек без той да може да се защити. За жалост това вече се реализира често.

Какъв е изхода, решението?

Безспорно е, че в повечето случаи домашното насилие се извърша когато няма свидетели, в семейна обстановка. Затова съм категорично ЗА непроменяне процедурата по ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ. Няма друг начин да се докаже тормоз, бой /леки телесни повреди/, други издевателства.

Проблема е в СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС. Защо въобще трябва да се търси вина?

Да, насилието води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака и в резултат на това разстройство човек иска развод. Но насилие се упражнява поради проблеми с психиката, емоционалността и т.н, които проблеми може да са създадени от обекта на насилие или той да не е направил нищо за преодоляването им. Насилието към съпруга може да е резултат и на дълбоко и непоправимо разстройство на отношенията в резултат на действия на получаващия насилието.

С други думи: не може да се приеме, че ако има насилие, то само и единствено упражняващия насилието е виновен за разстройството на брака.

Издевателство и абсолютно недопустимо е съдът да казва на страните:
„Ще дам жилище и издръжка на този, който обяви другия за развратник, пияница, пропаднал тип.” Недопустимо е да се обявява награда за вадене на „мръсно бельо”, за очерняне и дискредитиране и то пред очите на децата.

Семейното жилище следва да се получава от лицето, което има нужда от него, а издръжка е недопустима между бивши съпрузи. Няма връзка между тях, всичко е свършило. Ако се приеме, че понякога човек е толкова зле, че има нужда от издръжка, то такава следва да се дължи от другия съпруг дори ако имащия нужда е насилник, пияница и т.н. Просто защото в този случай има нужда от помощ.

Това е моето мнение към настоящия момент. Готов съм на дискусия по темата 🙂