На 16.06.2017г. по т. дело № 3129/ 2015г. ВКС се произнесе с решение по важни въпроси за действието на запорите. Трябва да се има предвид обаче, че това е обикновено решение по чл.290 ГПК, с което съдилищата са длъжни да се съобразяват, НО могат да постановят решение и в друг смисъл. Решението по чл.290 ГПК няма силата на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, които съгласно чл.130 ал.2 ЗСВ „са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.“ Освен това решението се отнася само за разплащателни сметки.
Независимо от всичко решението от 16.06.2017г. е важно, защото дава ясен отговор на въпроси, по които постоянно има спорове в практиката и примерно е нужно периодично да се налага нов запор върху една и съща сметка – само защото по нея няма наличност към момента на налагане, а някои приемат, че последващи постъпления не се обхващат от запора след като при налагането му не е имало суми по сметката. След това решение на ВКС вече ще е достатъчен само един запор. Ето въпросите, на които решението дава отговори:
- “Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има действие от деня, в който е връчено изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение на банката до датата на погасяване на задълженията на длъжника … респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство.
- Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка има действие върху банковата сметка на длъжника до размера, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към датата на налагането му суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер.
- Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка, по която няма наличност, т. е. при дебитно салдо, се счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на банката, но изпълнителният способ може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде удовлетворено след последващи постъпления на суми по сметката на длъжника.
- Запорът има действие и по отношение на постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, поради което за банката в качеството й на трето задължено лице при положително /кредитно/ салдо съществува задължение да не извършва плащане от водената при нея разплащателна банкова сметка по нареждане или с
предварително съгласие на нейния титуляр.”
юни
2017