Всеки трябва да носи отговорност за поведението си на пътя и всеки има права и задължения, които е длъжен да спазва – това е принципът,върху който е изграден Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
От 26.01.2017г. е в сила новата ал.5 на чл. 119 ЗДвП , която е в противоречие с този принцип и създава права при ПТП само на един участник в движението, независимо че той може да е нарушил закона и вследствие на това да е настъпило ПТП-то. Текстът на ал.5 гласи:
„(5) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка “пешеходна пътека”, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие.”
Безспорно е, че водачът на МПС трябва да бъде санкциониран и да носи голяма отговорност ако наруши правилата за движение. Но до ПТП обикновено се стига когато и другият участник в произшествието /пешеходецът/ не е съобразил своето поведение с виновното поведение на водача. С цел да няма ПТП с пешеходци законът регламентира подробно процеса на преминаване и задължава пешеходеца и водача да имат точно определено поведение.
Как се преминава през пешеходна пътека според ЗДвП:
1. Застанал на тротоара пешеходецът трябва да сигнализира с ръка за намерението си да премине /чл.32, ал.1 и чл.120, ал.2./.Сигналът е нужнода е видим за водача от достатъчно разстояние за да може да спре безопасно. Сигнал, който не се вижда не е сигнал, а сигнал в опасната зона за спиране е безсмислен, защото каквото и да прави водача автомобила няма да може да спре в тази зона.
2. Водачът е длъжен да не спре ако при спирането ще създаде опасност за движението /чл.120, ал.2 ЗДвП/.Следователно пешеходецът следва да се съобрази с решението на водача и ако шофьорът е взел решение да не спира, то пешеходецът не трябва да тръгва да пресича. Така повелява ал.2 – пешеходецът иска, но водачът решава дали е безопасно да спре и да премине пешеходецът.
Разбира се, водачът е длъжен да се движи внимателно при приближаване на пешеходна пътека и да има готовност да спре. Понякога обаче той нарушава правилата за движение,за което трябва да носи отговорност, или обстановката не му позволява да спре, защото ще причини ПТП.
3. Ако пешеходецът тръгне да пресича и решението на водача по т.2 е било правилно и стане ПТП, то водачът не би трябвало да има вина .
Освен това пешеходецът е длъжен да не навлиза внезапно на платното за движение /чл.114, т.1/, преди да навлезе на платното е нужно да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства /чл.113 ал.1 т.1/, трябва да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди /чл.5, ал.1,т.1 ЗДвП във вр. чл.2 ППЗДвП/. Законът задължава пешеходеца преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение, независимо от дадения знак за пресичане /чл.32, ал.2 /.
Как ще приложи съдът новата ал.5, ако пешеходеца е извършил някое от тези нарушения ?
Възможно е съдът да не приложи ал.5 като се обоснове, че когато и пешеходеца е нарушил правилата, то ал.5 е неприложима. Тълкувайки тази правна норма може да направи следния правен извод – тя визира само случаите, при които единствено водачът е нарушител.
В друго дело съдът може да приложи формално ал.5 и да санкционира само водача, но да приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства предвид нарушенията на правилата от пешеходеца – и да санкционира шофьора с възможно най-лекото наказание.
Аргументите ми се подкрепят от практиката на съдилищата, част от която гласи:
-„самото сигнализиране за преминане не изключва необходимостта пешеходецът да положи грижата за себе си като пропусне безопасно вече възприети от него движещи се автомобили”;
-„пешеходците са задължени преди да навлязат на платното за движение и да преминат по пешеходна пътека, да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение /чл. 32, ал. 2 и чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвп/. Като не се е съобразил с горните обстоятелства пострадалият неимоверно е улеснил с поведението си настъпване на фаталното произшествие.” ;
– „При сигнализиране с ръка от пешеходеца (съгласно разпоредбата на чл.32 от ЗДвП) за намерението му да премине през пешеходната пътека, за водача възниква задължение да спре и да го пропусне. Това задължение обаче не е безусловно. То съществува тогава, когато реализирането му не създава опасност за движението.”
Изводът от казаното дотук е, че новата норма не е синхронизирана с останалите разпоредби на ЗДвП, които не са променени в съответствие с нея. Спорно е също дали тази промяна може да се извърши без да засегнат основни принципи и връзки с други важни норми. А при липсата на синхронизация е напълно възможно ал.5 просто да не се прилага от съдилищата, което е още по-лошо.
ян.
2017